Невидимите кризи (трето издание)

**Есета и разкази**

Относно изчерпването на запаси от смисъл. За литературата като алтернативен източник на енергия. За магията на четенето. За писането. Как българският аероплан вдъхнови футуризма и какво (не) се случи през 1968 година. Относно събитията, които са се случили или не тук. За отказания свят и Европа, обогатена с литература. За българската тъга и стремеж към нея.

С творбата "Естествен роман" и останалите си произведения Георги Господинов успя да създаде аудитория и да оформи литературния вкус.
Бойко Пенчев

Писателството на Господинов е колективното ни несъзнавано – не само в сферата на литературата.
Марин Бодаков

„Невидимите кризи”... Изключителна лекция от Георги Господинов, която предвижда светло бъдеще за литературата като „алтернативен източник на енергия”.
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Част от есетата са публикувани в различни български и европейски медии: Neue Zürcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура, SPRITZ, Тема, Литературен вестник. Те са били представяни по време на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София и Созопол. Есето „Невидимите кризи“ печели наградата «Дъбът на Пенчо», присъдена от проф. Светлозар Игов. Тези текстове за първи път са събрани в книга.

**Из “Невидимите кризи”**

Всяка криза притежава видима и невидима страна. Ние сме повече от икономика или политика; ние сме изградени също така от тъга и колебание — чувства толкова деликатни и необясними... Не можем да лекуваме тъгата с антибиотик или личната депресия с финансови средства.

Имам усещането че ако финансистите четяха книги нашите кризи щяха да бъдат различни.

В момента преживяваме нова форма на криза - подобна е кризата със запасите от нефтени ресурси; ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл – затова виждам чудесно бъдеще за литературата като производителка на смисъл; тя може да служи като алтернативен източник на енергия.

Литературата функционира като бавна медиа – но именно това забавяне прави влиянието й дълготрайно. Харесвам историята за бедуинските племена – те често спирали по време на дълги преходи ,за да дадат възможност душите им да ги настигнат; скоростта при душата е друга; вярвам че литературата знае много повече относно тази скорост.

...

Четящият човек извършва невидима работа върху своя вкус; а онзи с добър вкус трудно би станал подлец - понеже това би било некрасиво! Човекът който чете е красив!

„През тези 23 години важни промени се случиха у нас - появиха се книжарници , издателствата започват професионално отношение към авторите си.“ Пример мога να дам със „Жанет 45”, без намерение за реклама - защото публикуването поезия у нас не представлява просто бизнес.”
в."Монитор"

„Георги Господинов: Важният въпрос не касае кой ще покрие разходите , а кой ще заплати проваленото си битие.” Интервю със Светослав Тодоров във "Дневник".

„В моменти подобни обществото има две опции за намиране месий - либо църковната институция либо културната среда . Аз залагам именно второто решение- очевидният потенциал там значително превишава този другаде ; откровено казано аз считам литературата за спасение . Именно тогава сред протестните настроения ми стана любимец един автор №1– Георги Господинов ! Обичам го защото той действително представлява истински писател- общественик пред всичко друго.“
Александър Кръстев

„Невидимите кризи” буквално могат само формално да бъдат прочетени . Всеки път когато вземете малката книжка между ръце , срещате своето собствено минало чрез неговият разказ ; сякаш до вас стои самият Георгий Господинов говорещ ви лично . Успява постоянно да ви трогне заставяйки усмивките ви резонират чрез думи добавяни към устните ви .
Георги Вълков для блога "Книжен Жор"

Един ден , когато общественият разговор минаваше в синхрон с все повечето новини около отчаяние водещо до самозапалвания вследствие натрупан гняв завладяваше териториални площади където горят документи- токови фактури символично представящ определението ”криза”. В последствие неизменността определения носеше множество вариации : политическа", „социална“, „финансова“ ... докато известните термини оставаха непомнене
Янис Милчаков,"Кризи і книги", в."Културам" бр10(2716),15 март 2013