Дървената народна къща (твърда корица)

Научните изследвания и публикации относно националното архитектурно наследство винаги са представлявали предизвикателство както за специалистите, така и за любопитството на широката общественост. В съвременния български контекст интересът към нашата история е значителен, като се полагат усилия за изучаване и осмисляне на миналото.

Дървената народна къща, която доскоро беше пренебрегвана в научната сфера, служи като ценен ресурс не само за проучване на ранната ни история и архитектура, но също така предоставя информация за начина на живот, културата и художествените традиции на българите. Често дървените къщи се смесват с дървено-паянтовите конструкции; затова е важно още от самото начало да уточним какво точно имаме предвид под термина „дървена къща“. В настоящето изследване ще разгледаме тези домове, при които жилищните помещения са изградени единствено от дърво – т.е. подовете, стените и покривните конструкции са направени от дървени греди и дъски. Когато става въпрос за двуетажни къщи, основният етаж или част от него може да бъде каменен; обаче жилищният етаж – включително спални кухни и чардаци – остава напълно дървен. Дори ако приземният етаж съдържа жилеща площ, той също би бил изграден от дърво с интериорни стени обшити с шинди.

До момента изследването на този тип къщи често се извършва в рамките на по-широкото архитектурно развитие или регионалните типологии. Опитът да се анализира дървената къща отделно доказва своята стойност. Прилаганият метод позволява детайлно проучване в различни планински райони със запазена традиция в строителството й; това разкрива уникални черти характерни за определени региони наред с общия профил на подобни постройки. Сохранените образци дават възможност да формулираме заключения относно най-ранните варианти на българското жилище през историческия му път до неговото географско разпространение.

Систематизацията на наличните примери у нас доведе до разработването на териториална и типологична класификация; а наблюденията върху развитието ѝ - преминавайки от простота към сложност - помогнаха във формирането система за историческо проследяване.

При анализа по отношение типовете къщи акцентът пада върху архитектурно-художествения подход при оформлението им като пространство , както и интензивността при декорацията чрез майсторска резба . Дървената народна къща представлява уникално явление в българската културна идентичност. Тази конструкция носи следи от традициите сред първоначалните заселници по нашите земи: тя преминава през важен процес натрупване опит , който я води до достигане онази завидна форма стилови детайли , което утвърдило нейното значение в историята българската архитектура особено през периода Ранното Възраждане.