Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов е пример за класическа поезия, отличаваща се с безупречен ритъм и стихотворни структури, изпълнени с неочаквани метафори и рими, които биха могли да предизвикат завист у опитните версификатори. Той принадлежи към малкото български поети, чийто образен свят позволява разширяване на метафорите както в обем, така и в дълбочина, но винаги спазвайки класическите метрични принципи.

…

Настоящият сборник с избрани стихотворения на Георги Борисов носи заглавие „Излизане от съня“, което предполага значима идея. Какви поетически мотиви са довели до селекцията на тези ярки послания свързани със заглавието – излизането от съня?

Неговата скиталческа природа и жадната му душа търсят единствено безкрая – те са основата на неговата свобода. Затова той в своите творби открито споделя съдбоносното за живота си:

...и мога да чета по звездите...

(„Сол”, 1999)

…

В произведенията на този поет могат да бъдат забелязани три свещени художествени символа: любовта, свободата и смъртта. Не става дума за преодоляване на смъртта; вместо това има интеграция с нея. Свободата може да бъде постигната; любовта може да бъде преживяна…

…

Въпреки несъмнения си талант като поет, Георги Борисов никога не е заемал висока административна позиция преди 1989 г., но винаги е бил уважаван сред почитателите на изкуството. Това уважение произтича не само от литературния му принос, а също така от огромната му роля в развитието на българската култура чрез редакторската работа (повече от 30 години!) във влиятелното списание „Факел“ и като директор на основаното през 1995 г. независимо издателство „Факел експрес“. То продължава традицията на списанието и представя пред читателите произведения на забележителни автори, често пренебрегвани у нас заради комерсиални интереси. Неговият взискателен вкус към литературата се проявяваше също така когато беше главен драматург в Народния театър «Иван Вазов», следвайки стъпките на известни свои предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали неговото дело представлява обреченост или стремеж към друга душа? Или пък е част от непосилния труд auf професионалиста? Въпросът остава открит… Но резултатът определено впечатлява:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова