Хазарт

Когато печелиш, егото ти е завладяно; когато губиш, в вените ти тече разтопено олово на реваншизма. В един момент обаче успехите и неуспехите изглеждат без значение... Остава само зависимостта – усещането за всевластие и заблудата, че контролираш всичко.

Стоян Николов-Торлака ни предизвиква да се впуснем в играта.

Тези хора не са лесни за разпознаване - нямат вид на наркомани или алкохолици, но вътре носещи своеобразно чудовище, което ги унищожава отдълбочина. Хуморът на Торлака тук е по-мрачен и остър. Главният герой представлява онзи типаж, който обществото приема с одобрение - зависимият от хазарта.

Въпросът е: Рисков ли сте играч? Усещали ли сте тръпката при очакването как ще се развие залога? Дори най-сигурната прогноза крие рискове и именно това я прави толкова привлекателна.

Отстрани човек може да си помисли колко нелепо изглежда увлечението по хазарта. Играчите са готови да заложат абсолютно всичко само за да останат част от действието. Защо не могат просто да спрат и да спестят главоболия на близките си?

Но такова е виждането отвън. Когато самият ти участваш в играта, всеки следващ залог носи надежда за успеха; адреналинът от живота край ръба става твой наркотик. Всеки познава такива хора; много от нас дори са били те самите. Главният герой на „Хазарт“ събира всички тези черти - той е уверен, чаровен и постоянно търси границите си. Ще успее ли да надвие игрaта? Нека залагаме!

По думите на Стоян Николов-Торлака относно романа „Хазарт“:

„Често ме питат дали книгата има автобиографичен характер – категорично заявявам: Не! Моите лични драми бледнеят пред изпитанията на главния герой; до там никога не съм стигал и изобщо не съжалявам.“

„Хазарт“ не разглежда десетките приятели или познати около мен, които още страдат от зависимости – знам добре, че мнозина няма никога да намерят спасение понеже силата на тръпката е непоклатима...

Печалбата удовлетворява егото ти при победа; загубата влиза под кожата като желание за мъст… И така нагоре-надолу смисълът между печалби и провали постепенно избледнява.

Остава само опиатът - чувството за могъщество и фантазията ,че контролираш всяка ситуация… Истории като тази с момчето дето ударило 930 000 лири с един паунд ставало смешно ако положението не беше трагично... Но истинската природа остава невидима: болката зад комедията е осезаема.

Признавам - ужасявам се докато наблюдавам свободното падане на близки до мен хора… Чувството че някога самият аз съм бил част от този порочен цикъл ми причинява неудобство…

„Хазарт“ със сигурност не претендира за автобиография — тя представя много лична история чрез фикция. Без конкретни лица или реални случвания романът комбинира множество разбити животи и мечти във една уникална формация… Тази книга далеч няма оптимистична перспектива – макар наличността й предлага моменти смях , тя съдържа нотки отчаяние …

Не планирам активно рекламацията й — ако желаете прочетете сами!