Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва нито едно средство от литературния арсенал, за да изрази на народа си това, което смяташе за свой основен граждански дълг. Неразумната партизанщина и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на тогавашната буржоазна интелигенция намериха в него строг и безкомпромисен критик. Вазов не успяваше да проследи корена на злото; той не виждаше неговата дълбочина и често атакуваше невинни жертви на порочния ред - простите хора от народа, които обвиняваше в недостатъчна нравствена сила и устойчивост. Въпреки патоса на своето осъждане, у него струеше силна любов към народа му и постоянно се усещаше стремежът му да открие изход от трудното положение. Понякога поглеждаше напред – към "многобройните благородни мечтатели, утопистите-толстоевци, бленувателите за световна справедливост и щастие". Но Вазов остава с голямо значение като истински народен писател именно защото поставя най-важните въпроси на своята епоха и търси решенията им с оглед интересите на народа. (Ефрем Каранфлов)