Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.

В предишните изследвания се е установило, че понятието "двойна брадва" се отнася до инструмент с две симетрични остриета, разположени така, че да образуват режеща част и да имат отвор в централната си част за прикрепване на дръжка. Като традиционен модел на двойна брадва обикновено се приема формата на най-разпространените функционални бронзови двойни брадви, които са използвани като инструменти или оръжия след средата на II хилядолетие пр. н. е., и които притежават напълно симетрични остриета по отношение на отвора за дръжка.

При анализа на двойните брадви не се обсъждат аспектите относно произхода и времевото развитие на концепцията за съществуването на инструменти с два работещи края, както и разнообразието от рогови, каменни и лятомедни варианти — прототипи на бронзовите модели, употребявани между средата на II хилядолетие и началото на I хилядолетие пр. н. е. Според нашето мнение всички функционални двойни брадви черпят вдъхновение от по-старите версии - чукове-брадви; те представляват напреднал стадий в развитието на инструменти/оръжия с два противоположно разположени работещи краища.

Тъй като в настоящото проучване акцентиране върху най-древните предмети, считани за двойни брадви, предлагаме следното уточнение: под функционални двойни брадви разбираме изделия изработени от еленов рог, кост, камък, мед и неговите сплави или желязо – тези предмети трябва да имат откритие за монтиране към дръжка и две опозиционно разположени работещи крайща/остриета спрямо отвора.

В североизточната част на тракийските земи първоначално започват да бъдат произведени медни двустранки (двойни) брадви наред със сърповете и кухите келтски брекети. В новото разглеждане относно ранния период при създаването и последващото усъвършенстване ще представим примери от находките – именно рогови и каменисти двойници (брадви), използвани през VI до I хилядолетие пр.н.е., както техните прототипове — рогови чукове-бради."