Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава произведението „Козел“. Спомняйки си за него, авторът казва: „…нека разкрия някои свои тайни; интересуваше ме ‘примитивът’. Опитвах се да надникна, колкото мога, в неговата вътрешна същност.“

В един момент в света на самотния козар Йоно и неговия козел пристигат ярки палатки. Група изследователи идват в техния район с цел да открият скални рисунки. Визии на Йоно започват да се смесват с действителността и скоро става все по-трудно читателят и герой да различават измислиците от реалността. Нещо дълбоко и древно започва да узрява във вътрешния свят на героите, напомняйки за себе си.

„Човешката душа прилича на планината. В нея расте всякакъв вид билка, летят мухи от всякакъв род, а какви ли не странности се крият сред храстите. Цял живот е нужен, за да погледнеш поне малко в тайнствата на планината; цял живот ти трябва, за да опознаеш дори само една част от сенчестите долини на собствената си душа. Видение ще премине там без следа зад себе си; черта ще зърнеш тук или там, без яснота откъде произлиза. Човек рядко има смелостта да вземе брадвата и да навлезе в своята душа с намерение да прорязва пътища. Затова не е чудно защо много пътеки остават запуснати и скрити под тревата – много трънаки са се разпространили и мрак обгръща усойните места.“