Краят на века. Политически спомени на един не-политик

**Политически спомени на един не-политик**

„Всеки век има своето средновековие“ – казал е Станислав Йежи Лец. Нашето, в двадесетия век, продължи почти половин столетие. А финалът му ни се стори като ново начало. Но не съм сигурен дали напълно осъзнахме какво точно възраждаме...

Основната причина да завърша тези политически спомени в края на века е настъпването на нова и различна ера: политическото сякаш изчезна и беше заменено от месиански настроения. Появиха се цар, генерал и множество дребни спасители, всеки от които уверяваше, че „не е като останалите“. И ние ги избирахме.

В новия век моят политически живот премина към роля на избирател, а не активен участник. В последно време обаче дори ми липсва желание да гласувам.

Разбирам промяната като трансформация на модела, а не просто смяна на лицата. Освен това считам въпроса „Какво трябва да направим?“ за много по-важен от „Кой носи вината?“. Никой не задава въпроса „Какво да правим?“ – нито сега, нито предишния век. И така вървим към някаква форма на демокрация, която изглежда заплашително под формата на повдигнат юмрук. Продължаваме напред и към следващото възраждане, което вероятно ще бъде описано от друг…