История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на безпрецедентната „История на Византийската империя“ от акад. Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с нейния основател Василий I Македонец и преминавайки през царуването на Василий II, известен със зловещото прозвище Българоубиец, до края на династията след управлението на неговите две възрастни сестри, които поставят свои фаворити на престола.

Този период е изключително значим не само за самата империя, но и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се развива конфликтът между тях за духовното влияние над славянските народи, което води до разрив между двете институции – особено по времето, когато патриарх Фотий е начело. Тогава също така стартира великата просветителска мисия, поверена от него на светите братя Кирил и Методий. От този момент произтичат както прогонването на техните ученици от Великоморавия — територия която впоследствие изчезва — така и топлото посрещане в България от цар Симеон; последният е представен от акад. Успенски като един от най-забележителните образовани и силни владетели в историята.

Историкът с голяма страст към изследванията и отличен стил разкрива малко познати факти относно царуването на Македонската династия, пътуванията на братята Кирил и Методий, преследването срещу техните ученици, отчаяната борба на цар Самуил за българска независимост както падението под византийско робство. Освен това той обсъжда едно не толкова известно събитие свързано с 3 март 870 г., след което България приема православието и попада в централна роля във вихъра между Константинопол и Рим относно доминирането в църковната власт.