Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото проучване разглежда размера на фонда и тематичното разнообразие в Библиотеката, основана през 1802-1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807), като основен източник служи оригиналният каталог. Основата й е личната библиотека на баща му – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит през 1788 г.), към която са добавени дарения от над 115 други лица. През 1848-1849 г. се учредява Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека с цел да задоволи нуждите за четене, образование и контакт с книгите на местното мюсюлманско население. Тази библиотека остава известна сред хората като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г., две трети от нейните книги са предадени на османската държава и разположени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул. Проучването включва също така 696 тома ръкописни и старопечатни книги, които остават запазени в Националната библиотека в София; между тях има европейски издания и копия от основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (починал през 1747 г.). Задача за настоящите и бъдещи учени от България, Турция и други страни е да разкрият напълно фондацията на тази библиотека, основана от активна личност във Видин. Изследването предоставя насоки и идеи за постигането на тази цел.

***
Професионалният опит на проф. д-р Стоянка Кендерова преминава в отдел „Ориенталски сбирки“ при Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на висше образование по специалността „Турска филология“ с второстепенна специализация по френски език в СУ „Св.Климент Охридски“. Работата ? включва обработка и научно описание на архивни документи както османо-тюркски, така и арабски ръкописи. За целта тя завършва интензивен курс по арабски език през 1974 г., а практически опит натрупва чрез работа с арабските ръкописи в библиотеки в Багдад и Мосул (1976). През 1986 година защитава докторска дисертация със заглавие „Сведения ал-Идриси о Балканах и их источники“ Института по изтокознание към АН Русия в Санкт Петербург (днешния Институт за източни ръкописи). Специализирала е още централен курс по османистика в Кеймбридж (1991) και Арабскa секция към Института по филологияМадрид(2002). Предава знания относно османотуркия език катедрата тюркология Университет Страсбург , где защитила докторская диссертация под названием "Biblioth?ques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – premi?re moiti? du XIXe si?cle" . От 1995 година работи като хоноруван преподавател по османотурска дипломатика към катедра "Тюркология और अल्ताईстика" при СУ . Научните интереси ангажименти лягат върху кодикологията , средновековната арабска географическа историческата литература история медицината библиотеки Османската империя."