Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки размислящ човек в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната тема разглежда основните аспекти на българския социален, политически и културен живот. В текста се подчертава, че ключовите елементи са абстрактният егалитаризъм и стремежът към равновесие; именно те налагат разрушаването на всякакви авторитети и установени редове. Традицията в страната става единствено унищожаването на всичко, което носи белезите на традиция. Преобладаването на полукултурата и отсъствието на селективни критерии водят до развитието на масов популизъм с тенденции към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Популизмът като цяло не е продуктивен, но служи за двигател зад постоянното желание за избягване на отговорности чрез съществуването като имперска периферия.

Дебатът относно учредяването на Българската екзархия може да бъде видян като генерална репетиция за формирането ѝ. Премиерата му настъпва през Учредителното събрание през 1879 г., а създадената структура продължава да оказва влияние дори днес. Опитите за „реформи“ често представляват просто козметични изменения или повреди в подструктурите; те не променят функционирането на системата. Оттук произтича официализираното историческо мислене с неговите преувеличения спрямо едни идеи или събития и забравяне или изопачаване спрямо други.

Заключението не трябва да се тълкува като изразяване на исторически фатализъм – сто и петдесет години не са толкова дълъг период от време. Има възможност - не за разрушаване, а за умно, внимателно и продуктивно преосмисляне na матрицата.