Сценарият като литература или обратното

„Сценарият като литература или обратното" ни запознава едновременно с познатия и малко по-неизвестния Боян Биолчев.

Познатият е автор на многобройни разкази и няколко романа, който отново ще сподели, че „съдбата е нещо единично", „талантът носи тъга", а „най-трудната задача за писателя е да открие онези звънки мълчания, които придават звучност на ограниченото количество думи".

По-малко известният Боян, чиито киносценарии рядко достигат до големите киноекрани, предлага нетрадиционно занимание на границата между двете му любими изкуства – да интерпретирате киното.

Въпреки различията в формата и жанра, присъщите за Биолчев звънки мълчания остават постоянни както в неговите литературни произведения, така и в сценаристките му творби. Основното послание остава същото: добротата представлява философия, която се изгражда бавно през страдание.

Книгата включва текстовете „Чума”, „Холтер'87”, „Похищението” и „Краят на света”.