Нашите епистоларни скици от вчера

Спомените! Как бързо се отдалечават от нас.

С времето, в което те са съществували, моментите постепенно избледняват. Първоначално процесът е по-бавен, но с течение на времето той ускорява и вече, докато пиша тези редове, спомените летят като влак-стрела.

Навярно всеки човек, който записва спомени, усеща подобно нещо. Или не?

Нека разгледаме времевата линия на спомените в тази изключителна книга. Тя е специална заради интимността и дълбочината на авторовия текст – изпълнена с тъга и носталгия, но също така със радост и гордост; понякога дори с чувство на омерзение.

Текстовете са написани с намерението да бъдат лични споделения за едно минало време, което никога няма да се повтори.

Тази книга не попада в строго определен жанр; тя не е литературна проза, макар че съдържа литература. Не става въпрос само за суха статистика – има включени данни; тя не представлява мемоарна литература във всичките й аспекти - но разказите в нея наподобяват мемоари. И макар че документалната част може да изглежда бюрократична, тя представя важни документи. Всъщност това произведение е много повече от просто сборник – то е един безценен Споменик.