Безпокойства и упование

В моята книга за съвременните българи отбелязвам определени паралели между тревогите на българската интелигенция през периода след Първата световна война и днешните притеснения на хората с умствени стремежи в нашето общество. Като обмислях идеята за нов текст, посветен на актуалните проблеми пред интелектуалците у нас, осъзнах необходимостта първо да споделя личния си опит и чувства, свързани със социалната среда. Смятам, че разказът в мемоарен стил може да бъде интересен и значим за някои среди в България.

Дълго време се замислям върху местата, които познавам най-добре и където съм преживял както радости, така и горчивини; там съм срещал доброто и злото. Най-важното пространство за мен е сферата на приятелството, размислите относно музиката ми, темата за самоличността и идентичността, а също така основополагающият аспект от живота ми – професията ми като историк. Нормално е да завърша с коментар относно света около нас – свят изпълнен с популизъм. Вярата в човешката доброта остава моето надеждно убежище.