Балканизацията - другото лице на глобализацията

Терминът „балканизация“ вече не е само интересна и екзотична дума, използвана за разнообразие в медиите и популярната литература. В последното десетилетие той се утвърди като научен термин и стана важен компонент в сериозните социални изследвания. По принцип възраждането на това понятие е свързано с кризата в бивша Югославия и с разрушителните процеси на Балканския полуостров. При различните тълкувания на балканизацията обаче остава нерешен въпросът: дали спецификата на региона и характерът на неговите жители са основната причина за явлението, или самото понятие „балканизация“ представлява първичен процес, който оформя образа на Балканите през последните два века?

Съществуват множество интерпретации по този въпрос, но често употребата на термина остава неопределена и двусмислена. Наблюдава се също така тенденция думата „балканизация“ да се отделя от оригиналния си смисъл - описвайки процеси единствено върху Балканите - и да започне да функционира като метафора. За да бъде разбрано значението и същността на балканизацията като феномен, е необходимо да се проучат причините за появата му, историята му, както и съвременните интерпретации свързани с него.