Да се отнасяме към правата сериозно

Главите на настоящата книга са написани независимо една от друга в период на значителни политически дебати относно същността на законите, кой трябва да им се подчинява и при какви обстоятелства. В този контекст, политическата идеология, известна като "либерализъм", която преди е била широко подкрепяна от почти всички политици, сега изглежда е загубила много от своята привлекателност. Хората в средната възраст критикуваха либерализма за прекалената му толерантност, докато младото поколение го упрекваше за закостенялостта си и икономическите несправедливости, както и за войната във Виетнам. Несигурността относно правото беше отражение на общата несигурност спрямо традиционните политически нагласи.

Различните глави формулират и защитават определена либерална теория за правото. Въпреки това те остро атакуват друга популярна теория, която често се приема за либерална. Тази теоретична рамка е толкова влиятелна, че ще я нарека господстваща теория на правото. Тя включва две основни части и настоява върху тяхната независимост: Първата част разглежда концепцията какво представлява правото; по-просто казано, това е теория за необходимите условия за истинността на юридическо твърдение – тя се свързва с правния позитивизъм, който твърди, че истинността зависи единствено от факти относно правилата установени от конкретни социални институции. Втората част пък обсъжда какво би трябвало да бъде правото и начина на действие на познатите ни юридически институции – тук става дума за утилитаризма, според който целта на закона и неговите структури трябва да бъде служене на общественото благо.

Критичните аспекти в тези есета поставят под въпрос както двете части от господстващата теория така и предположението, че те могат да бъдат разглеждани отделно една от друга. Конструктивните моменти акцентиралират върху идея присъща към либералната традиция - стара концепция за индивидуалните човешки права. Бентам нарича тази идея “помпозна глупост.” /.../ Роналд Дуоркин