Съвременните въоръжени конфликти в историята на военоморското изкуство

Историята на военноморското изкуство представлява обобщение на дългогодишния опит и постижения в теорията и практиката на морската война. Тя проследява развитието и промените във времето относно характера на въоръжената борба, както и принципите, свързани с военното изкуство.

Възниква въпросът какво отношение има това определение към наскоро приключилите конфликти? Британският историк капитан I ранг Роскил посочва, че "древногръцкият термин 'история' означава проучване и не е задължително да се асоциира само с миналото". Тази забележка той прави в края на своето тритомно произведение за Втората световна война, от която е съвременник. Ясно е, че тази идея ще продължи да бъде актуална след смъртта му през 1982 г., предоставяйки аргумент срещу колебанията около всяко военноисторическо разглеждане на съвременните конфликти. Освен теоретичен аспект, темата носи и практически приложения – изучаването на най-новата история във военноморското изкуство играе важна роля за разбирането на съвременната природа на бойните действия по море и перспективите им за развитие. То помага при формирането на възгледи относно употребата на морската сила от страна на държавата като цяло и конкретизира ролята и мястото на всеки един компонент.

Събитията по море между 1967 до 1991 година образуват последния завършен период от военноморското изкуство през XX век. Същевременно този период служи като граница към настоящия, което предизвиква интереса към него; а този интерес проявява множество аспекти. В настоящия труд се анализират събития под два основни проблема във военноморското изкуство:
- защита или нападение върху морските комуникации;
- унищожаване силите противника както в открито море, така и в базовите пунктове.
Този подход позволява фокусиране върху специфични проблематики във военноморското изкуство. Това кореспондира с наличните учебни програми и цели изучаването именно характерността на бойните действия по море вместо само тяхната история." Асен Кожухаров