Крадецът на праскови

Вече съм споменавал и отново ще подчертая, че всяка европейска нация би се гордяла с Емилиян Станев, а само ние, българите, все още имаме колебания!

Неговото творчество носеше в себе си изключително удоволствие. Той се наслаждаваше на писането като на пиршество. Въпреки това е имало моменти на дълбока меланхолия. Изглеждаше така, сякаш студът бе унищожил всичко около него. Беше мрачен и затворен в себе си, както ако всички негови кораби бяха потънали... Бе здрав човек, но лесно уязвим.

Той притежаваше мечтателна натура и беше един от малцината българи, които познават както рая, така и ада… Каквото е видял там, той го описа без да пропусне нищо или да добави лични интерпретации!

След смъртта му и преминаването му в отвъдното оставахме тук с един по-малко - българите. Представям си как стои отсреща в живота след смъртта: пуши и гледа към нас с въпрос: „Какво чакате там?... Докога ще продължавате да чакате?“

Как мога да отговоря на този велик писател!... И аз не знам какво точно правим тук още или докога ще останем! Може ли някой действително да ти даде отговор?

Йордан Радичков