"Любовникът на лейди Чатърли" и благоприличието на нетрагичното

Нова творба на Любомир Милчев - "Любовникът на лейди Чатърли" и добродетелността на нетрагичното: Покрайлитературни явления

"Любовникът на лейди Чатърли..." е петата книга на Любомир Милчев, без да се включват неговите преводи от Мартин Хайдегер и Теодор Адорно. За читателите, които вече са запознати с изтънчената проза на Милчев в произведения като "Проглеждането на гледката", "Далматинецът Марципан", "Вещи и обнищвания" и "Комедиантите", новият му труд ще добави още наслади за любителите на качественото четиво. Освен това, той предлага една интересна изненада - докато предишните книги носеха усещането за известна недосегаемост и солипсизъм, пронизани от глобалните разходки на един вид самодостатъчен литературен субект, то "Любовникът..." навлиза в най-актуалната съвременност, особено в нейната травматична сфера – всеобхватното медийно присъствие. Подзаглавието - "покрайлитературни събития" - деликатно подсказва основната тема, която свързва серията публицистични статии и есета в книгата – анализиране на явления от действителността, които претендират за литературна или артистична стойност, но често не успяват да оправдаят тези очаквания. Именно тук авторът демонстрира своето забележително остроумие, показвайки реалния аспект зад клишетата представяни от медиите. Не позволявайте заглавието да ви плаши; може би звучи малко pretentious – повярвайте ми, тази книга е изключително забавна! Тя има потенциала да ви разсмее до сълзи. Що се касае до заглавието – то произтича от названието голямо изследване върху романа “Любовникът на лейди Чатърли” от Дейвид Лоурънс. Авторът твърди че именно този роман представлява класика сред съвременните произведения; т.е., чрез него можем по-добре да разберем феномените във модерния свят. Вокруг това наблюдение той организира критичните си размисли относно ситуации , които биха могли спокойно да бъдат част от сюжета му , но остават неудобно наречени “покрайлитературни събития”. Наистина е предизвикателство някой да те убеди , че песен , която ти е трогнала дотам , че почти си изплакал сълзи , всъщност е смешна или че книга която много хора смятали за олицетворение „стойностното“ в литературата притежава по-малко въображение отколкото реклама за прах за пране."