Котка в коридора

Наблюдавайте стихотворенията, разчитайте изображенията и няма как да не усетите - следата на света, понякога котешка. Привлича ме атмосферата на тази поезия – тя е изключително чувствителна, носеща деликатна и конкретна меланхолия. Оценявам близкия й план и вниманието към детайлите. Не самият град, а неговият тротоар, паветата и табелките, пейките, пощенските кутии, „стар converse” обувки и галоши, калканът и стената му; пространство за пране - всичко това създава един вид „списък с неща”, които оставяш зад себе си.

Създава се особено усещане за присъствие – сякаш някой е бил тук преди малко и е напуснал кадъра временно, така че да не нарушава нашето наблюдение. Поезията идва именно в моментите когато никой не гледа.
Георги Господинов

Бил ли си дете? Спомняш ли си основния въпрос относно една книга - “Има ли картинки?” Да има! Не се колебай. Има изображения запечатали интимните моменти на града – когато той е освежен от дъжд или изглежда разрошен като котка; в миговете на любов или отчаяние. Но наред с картинките има стихове. Те ще те провокират да припомниш преживявания които никога не си имал и да мечтаеш за онези вече споделени мигове. Обичай тези моменти така както котката обича коридора.
Димитър Коцев-Шошо

Котките са любими животни или просто начин да бъдем заблудени относно истински важните неща в живота ни. София – нашият дом: всекидневно осъзнаваме колко трудно може да бъде обичането ѝ повече; а понякога изглежда сякаш тя желае пауза от нас самите. Думите звучат искрено като пънкарска песен – болезнени но леко тъжни ,все пак много привлекателни. Потърсете (се) между редовете!
Свилен Ноев