Bulgarian Contributions to European Civilization

Митологичните възприятия на българския народ, отразени във визуалните изкуства

Може да се каже, че хората през средновековието са създали множество различни видове демони, било то от необходимост или поради чувство за самота и изоставеност. Разрушаването на древните ценностни системи доведе до изчезването на много от старите "пазители", а боговете им се retreatираха още по-дълбоко в небесата. Демоните, присъстващи в толкова много Източни култури - в езическите храмове или зад дворчетата на утвърдените религиозни cults - внезапно останаха без своите познати господари. Те избягали от идеологическия контрол на остарелите митове и започнали да се размножават, навлизайки в неочаквани форми на взаимодействие помежду си. Скрили се зад парадоксите на средновековната философия, откровенията от апокалипсиса и страхът пред непознатото; те били свидетели на страданията у онези, които преживели Аттила Хунски – „Божият бич“ върху Земята – или пък масовата неграмотност в обширни географски области. Когато научил да чете и пише и се завърнал към страниците на литературата, човекът от Средновековието свързал съдбата си още повече с тях. Той насочил вниманието си към кръста на разпятието и изображенията под него - т.е., християнската иконография, която църквата бързо успяла да систематизира. Въпреки това силите проникнали в неговото съзнание като приказки, народни творби, страхове и симпатии продължавали упорито да го преследват. Поначало той опитал да възстанови контрола над тези диви демони чрез дисциплинирането им в мрежи удобно представени чрез дърворезба скулптура или книжна иллюстрация - така ги оковавайки и ограничaвайки техния произвол. Обаче демоните противопоставили яростна борба; драматично преминали в атака - захапвайки собствените си опашки и разрушаване пръчките и клонките които ги държели затворници. Борбата между страховете и доброволното примирие от една страна срещу изплашеното въображение от друга претърпяла едно интересно художествено преобразуване: проявила се по един неочаквано сложен начин в безброй манускрипти — Каролингска , Ирландска , Романска , Готическа дори Ренесансова литература — макар понякога прикрито; подобно е проявяването й при манускриптите на Източноправославните народи със сходни артистични резултати . Може уверено да твърдим , че през дълъг период древните традиции остават латентни във християнските художествени системи ; символиката сама по себе си запечатва доказателство за езически произход./…/” Проф.А.Божков