Забравената война 1912-1913/ твърда корица
Издателство: | Студио Витамин Арт |
Брой страници: | 340 |
Година на издаване: | 2013 |
Дата на издаване: | 2013-03-15 |
ISBN: | |
SKU: | 75178740002 |
Размери: | 21x28 |
Тегло: | 1533 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 100 лв. |
В българската история има една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Това е конфликтът, който утвърди правото ни на независимост и лоялност към националните ценности, заставяйки Европа да признае съществуването на България. Тази война обедини стремежа за саможертва и преданост към свободната България, както и загрижеността за compatriots под чуждо робство.
Става въпрос за Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – позабравената Балканска война. Преди сто години четиримилионната България мобилизира 350 хиляди души само за седмица. Включвайки допълнителни формирования като резервисти и доброволци, числеността достигна над 400 хиляди бойци. Офицерите и редовите войници носеха в себе си спомена за тежестта на робството; те бяха с възраст равняваща се на новосъздадената трета българска държава. Когато народът единодушно се изправя срещу врага в тази свещена битка, от развалините на историческите столици Царевград Търново и Велики Преслав до Батак и Панагюрище възникват могъщите полкове на страната ни. Само след двадесет дни те успяват да разгромят турските сили по линията Одрин-Лозенград... Големите постижения произлизат от обикновени хора, които искрено вярвали в справедливостта на своята кауза.
За век време ние забравихме много неща.
Забравихме как разкритият мит за турската сила беше постигнат с цената на кръвта на почти 19 500 български офицери и солдати при боевете край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-и и 20-и октомври 1912 г., жертви колкото всичките наши съюзници взети общо през целия период на конфликта.
Толкова много детайли са останали незапомнени...
Ние оценяваме случилото се преди сто години чрез днешните разбирания; поставяме оценки без да осъзнаваме най-същественото или просто не го разбираме напълно. Хората от тази армия бяха непобедими не защото били командири или специалисти - лекари, учители или индустриалци - а защото първо били просто българи. С името "България" върху устните си те били готови да пожертват живота си...
.
.