Изкуството на оркестровото дирижиране в България (Зараждане и развитие през ХХ век)

Появата на оркестровото дирижиране в България е естествена част от историческия процес, тясно свързан с развитието на оперните и симфоничните оркестри през началото на ХХ век. Напредъкът в това изкуство отразява социалните и културни нагласи в българското общество, както и стремежите на музикалната общност да се интегрира към основите на западноевропейската музикална традиция.

Разискването относно същността на оркестровото дирижиране е неразривно свързано с неговата функция за ефективното функциониране на симфоничния оркестър. Диригентът е преди всичко артист, който умее да формулира художествения облик на произведението, а след това - човекът, който изгражда връзката между себе си, музиката и сложния организъм наречен оркестър. Именно тук се крие цялата сложност в работата на диригента.