Паметки за писатели

След наскоро излязлата документална книга „Малък прозорец в „Голямата къща", Марин Христозов представя на читателите новото си произведение, озаглавено „Паметки за български писатели". Това е също документален труд от дългогодишния журналист и публицист, който е работил в различни редакции и медии. В последно време обаче думата "медии" сякаш се използва по-широко, което не ми изглежда напълно уместно. Все пак терминът "паметки" звучи много по-вдъхновяващо и точно предава духа на книгата.

В това произведение няма просто спомени или портрети на писатели; вместо това авторът предлага лични впечатления – мигове от срещи или асоциации с творчеството им. Тези паметки разкриват уважението на Христозов към писателите и носталгията му по възрожденските времена. Писателят тук се явява магьосник, който с помощта на словото рисува картини и образи.

Книгата съдържа сто седемдесет и четири имена на автори, а тези личности вероятно рядко са се събирали да обсъждат своето творчество лице в лице. Христозов умело свързва техните думи помежду им, добавяйки отделни щрихи от ежедневния живот на всеки един писател, като така ги поставя обратно сред хората.

Авторът показва как чрез литературната си работа те продължават да живеят между нас. Словото му носи задълбочен смисъл и художествена стойност - той пресъздава моменти от живота на писателите не само добросъвестно (както би могло да звучи механично), но със страст и вдъхновение.

Интересното е, че включването в тази книга е разнообразие от творци с различен опит и убеждения – всичките намерили общо място през трудните времена. Така те показват взаимна принадлежност под едно небе; гласовете им звучат за България като частица от нейното културно наследство.

С този сборник Марин Христозов ни насочва към мислите за вечността във българската литература – онази непрекъснатост между минало, настояще и бъдеще.
Стефан Поптонов