Ентропия

Романът на Георги Гроздев, озаглавен „Ентропия”, е свързан с предишните му произведения „Плячка” и „Непотребния”. Тази творба разглежда теми като вярата и срама. Главната героиня Нестинарката Ния търси спасение там, където другите срещат гибел. Тя навлиза в Огъня, за да донесе новини от бъдещето, които никой не е чувал досега. Спасението на хората не се крие в постоянно увеличаващата се ентропия, която винаги стреми да надделява.

Георги Гроздев представлява интересен феномен в българската и балканска литература. Той е познат и превеждан във всички страни от региона. Появил се след промените през 1990 г., неговото художествено творчество символизира новата българска проза, която предлага алтернатива на масовото комерсиално писане.

„Плячка”, който е преведен на единайсет езика, разказва историята на ловец по прозвище Хънтъра, който търси убежище от жестокостите на обществото сред дивата природа в ловен резерват. Оказва се обаче напразно – резерватът също така отражава агресията и разпада в социалния контекст. Романът представя цяла една историческа епоха за източните общества и изглежда написан не само за България, а за всяка страна, където той е бил преведен; съдържа много общовалидни теми за Източна Европа. Книгата получава високи оценки както от български критики, така и от чуждестранни специалисти.

Романът „Непотребния”, който има немски превод, продължава темите заложени в „Плячка”. Основният герой Боян Непотребния става олицетворение на духовността; той самият не само че попада под ударите на постсоциалистическите реалности като плячка но също така изпитва чувството за абсолютна ненужност. След убийството на сина си от злонамерени сили свързани с миналото му трансформирано във Вълк; това напомня фигурата на първобългарския поет Боян Магьосника отпреди хиляда години. Новият материализъм обезсмисля всеки стремеж към истина или красота. Романът изразява страховете както у българското общество , така и у останалите източни култури относно бъдещето без идеали или любов . Произведението провокира активни дискусии между утвърдени литературоведи как у нас , така ис чужбина . Снабдено със предговор от известен австрийски наблюдател , то привлича внимание още повече.