СПИН процесът в Триполи

Владимир Шейтанов е малко известен автор, който работи като адвокат и притежава дипломация с обширно образование в областта на международното право от Москва, както и квалификации от София, Женева и Вашингтон. Неговата дипломатическа кариера го води до множество градове като Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва и Будапеща. През 1997 г., след петмесечна специализация в Института по международни отношения на Джорджтаунския университет във Вашингтон, той бива уволнен по типичния за онези времена начин.

Първоначалните му задължения като адвокат включват дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 1999 г. той започва да защитава българските медици в Триполи, които са обвинени в заразяване на 393 либийски деца с вируса ХИВ. Защитникът се ангажира с делото срещу обвинения за смъртни присъди и то преминава през съда и прокуратурата на Либийската Държавна сигурност. Шейтанов става първият чуждестранен адвокат допуснат до защитата пред Народния съд; благодарение на неговото участие се разкриват изтезания над българите по време на предварителната фаза на производството.

Процесът има силно политическо влияние и изисква от него да изпълнява ролята не само на адвокат но и на дипломат. В крайна сметка "Народният съд" отказва най-тежкото обвинение срещу българските подсъдими - участието им в международен заговор организиран от МОСАД и ЦРУ срещу Джамахирията.

След приключването му дотогавашният случай завършва със решение против незаконното уволнение на Шейтанов от министерството с възстановяване na работа. През 2003 г., обаче той пак е освободен под ръководството на министър Соломон Паси вероятно заради своята твърда позиция относно пълното оневиняване на подсъдимите българи.