Дневник на крадеца

„Дневник на крадеца” (1949) представлява роман, който попада в категорията автофикция. Главният герой Жан описва своя живот в Испания, включително любовните си връзки със Салвадор и Стилитано, Арман и Робер. Той разказва за кражбите, с които осигурява прехраната си, както и за завръщането си в Париж, новите любови и последвалите кражби. Изисканото му писане и богатият език позволяват на Жьоне да представи един маргинален свят от уникална перспектива; ярките образи превръщат романа в истински шедьовър, а автора – в класическа фигура на съвременната литература.

Жан Жьоне е певец на злото, еротизма, насилието и хомосексуалната любов. Интелектуалци като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети и Матис го ценят високо. Кокто му помага да избегне доживотна присъда затвор; освен това Сартр посвещава философското есе „Свети Жьоне: комедиантът мъченик”, което цели да покаже тезата, че „геният не е просто дарба, а резултат от най-тежките ситуации”. Важно е обаче да се отбележи, че много други хора са преминали през подобни трудности без да достигнат до статута на значими писатели.