Съчинения в 17 тома Т.12: Дневник Кн.1

Николай Хайтов остава жив в душите на тези, които са били до него по време на неговите битки и моменти на спокойствие; в полетите му и минутите на покой; в бурята от праведния му гняв и светлината на радостната му усмивка. Той беше непоклатим. Никакви житейски предизвикателства не можеха да го отклонят от избрания път или да го възпрепятстват в борбата си. Беше безпощаден към враговете си, но същевременно проявяваше милосърдие. Удряше ги, но им предоставяше шанс да се осъзнаят и поправят. Не унищожаваше човека, а се бори с пороците и лъжата у него, с неистината. /Елена Алекова/