Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на XX век, комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ извежда студентката Йоли от света на литературата с неговите високи морални ценности и я изправя пред суровата действителност, в която добротата не е нещо естествено. В отделението за деца с увреждания тя среща дете, което счита за здраво. Около усилията й да му помогне се развиват няколко сюжетни линии, които съчетават документална фикция с алегорични образи и елементи от евангелската традиция. Героинята си задава основополагащи въпроси относно истинността, предопределеността, свободната воля и смелостта да правиш добро. Тези въпроси са риторични: всеки читател сам трябва да намери своите отговори. За Йоли изборът представлява първоначалната стихия на морето – извън рамките на доброто и злото; романът на Анна Колчакова обаче призовава към запазване на стремежа ни към осъзнатост като човечество, надхвърляща хаоса и случайността.

Анна Колчакова произхожда от Бургас. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и има опит като учител по руски и немски език. Получила е следдипломна квалификация по теория на превода. Участвала е в проект за експериментално училище в София и публикувала лирика, разкази и специализирани статии във времевия печат относно педагогиката и теорията на превода. Също така участва като автор в осемтомника „Преводна рецепция на европейските литератури в България“. Носител е на награди за поезия и проза, както притежава две стихосбирки и роман под заглавие „Възшествието на маймуните“ (2013).

Историята представя драматичния опит през 80-те години да се спаси едно дете от обезчовечаването му – трансформация до набор органи или предметен обект между социалните домове до трагичния му край. Ясно проследим остава библейският мотив: романът разглежда недоразуменията, раздразнението, омразата и агресията у хората при появата им спасители или Спасителя.
Весела Генова

Актуалността тази художествена провокация към съвременното българско общество може да бъде свързана както със критичното възприятие спрямо близкото минало, така също с наблюдаваното обезстойностяване живота човек сред настоящата хуманистична упадък у нас — явление проявяващо се чрез растящото непознаване факта че всяко човешко същество представлява творение , чийто аспекти зависи как от природните фактори , така чисто човешкия избор ; но без любеща комуникация между хора те ще останат обречени.
Младен Влашки