Робството и българското наказателно право

В съвременната обществена среда акцентът в наказателното право е насочен към защитата на личността. Няма друга ценност, чиято защита да оправдава по-силно прилагането на наказателни мерки. В Българския Наказателен кодекс изглежда, че всяко основно човешко право получава своята защита.

Изключение прави случаят, когато индивидът бъде лишен от социалните си качества и се превърне в обект.

В настоящата монография са анализирани актуалните аспекти на робството, основавайки се на определени обществени тенденции като „пазарите на булки“, увеличаването на бедността и неграмотността, упадъка в моралните стойности и зависимостите с икономически и социален характер. Тези явления могат да предизвикат болезнени практики, наподобяващи робство.

Обсъждат се някои въпроси относно законовото регулиране на трафика на хора, който често бива наричан „модерното робство“. Въпреки терминологията използвана в Наказателния кодекс, международното право допуска разглеждане на определени форми трафик като вид робство. Фактът, че българските законотворци не желаят открито да приемат това понятие показва необходимостта от уточняване на правните му характеристики. Не може да се разбере напълно трафикът на хора без контекста му спрямо робството и сходни практики.

Робството е дефинирано и като международно престъпление с инкриминирани актове в множество международни документи, включително Римския статут за Международния наказателен съд. Особено внимание е обърнато върху задълженията на Република България във връзка с тези документи.

С текущото изследване желая още веднъж да подчертая важността никое постижение от съвременната цивилизация да не бъде считано за неизменно; наказателното право трябва да бъде готово за справяне с предизвикателства, които днес изглеждат маловероятни, но утре могат сериозно да засегнат обществото.

Борис Велчев