Взривени откровения

Маргарита Станева е българска писателка, белетрист и журналист. Тя е родена в Стражица, но израства и получава образование във Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професионалният й път започва като учителка във Варна, а по-късно става журналистка в София. Работила е за редица печатни медии, сред които "Народна армия", "Кооперативно село", "Кремиковски металург" и "Отечествен фронт". Дебютира с разкази във варненското издание "Народно дело" и пише рецензии за книги във вестник "Народна младеж". По-късно публикува свои творби - разкази и очерци - в столичните издания като "Литературен фронт", "Пулс", както и отново в споменатите вече заглавия.

Сред книгите ѝ са: сборниците с разкази „Тежък ден“ (1989) от Военно издателство; „Взривени откровения“ (1997) от ИК „Хранов“; романите „Две жени и един мъж” /„Разминати и срещнати пътища”/ (1993), издаден от ИК “Снежана”; “Зовът на сърцето” (1994) от ИК “Христо Ботев”; романът “Вик” (2001); както и произведението “Признанието”, отпечатано през 2005 г. от издателя “Български писател”. Романът ѝ “Зовът на сърцето”, публикуван под името „Приливи и отливи” /„Докосване"/ през 1995 г., носи награда от национален конкурс за романи. В бъдеще се предвижда да бъдат издадени новите й романи “Този невероятен живот”, двучастния проект “Поколения”, а също така книга с повести на име „Съдби“. Маргарита Станева има също така три пиеси - „Големият шанс“, „Сестри“ и „Очакване“.