Една ампула мрак

Това е осмата поетична творба на Виолета Христова. „Една ампула мрак“ вече заема място сред темите за морето, небето и любовта.

„Искам да споделя –

ако сърцето не съществуваше,

може би щях да загивам

от различни причини…“

Книгата е изпълнена с любов, нежност и вяра.

„Ти, който си в центъра на живота, кой си?

Ти, който присъстваш навсякъде, какво ми казваш?

Не съм избирала това пътешествие, но ако е мое,

наистина желая да го изживея.“

Може би човечеството все още не е готово за поезия или не се усеща достатъчно хуманизирано. Вярвам обаче, че смело ще се впусне в „Една ампула мрак“. Тук всичко наше ни среща – понякога без предварително познаване или осъзнаване. Думите са дълбоки и мощни; те проникват в ума като звън от камбани и оставят следа дълго време. Строфите в „Една ампула мрак“ прокарват пътища в нашето съзнание - пътища, към които често желая да се завърна. Мъдростта често представлява въпрос вместо лесен отговор. Това послание остава уютно запечатано в мислите и сърцето ни докато открием своят собствен отговор; така можем да избегнем заблужденията на житейските коридори.