Живият ум. Фокусиран към решения шахмат

Книгата „Живият ум. Фокусиран към решения шахмат“ представя психологически подход за подобряване на игровите стратегии чрез вътрешна реч и способността за визуализация. Авторът, който е психиатър и психотерапевт, прилага този метод по време на консултациите с Веселин Топалов преди неговия мач с Гата Камски (София, 2009) и в подготовката му за Световната титла срещу Вишванатан Ананд (София, 2010), анализирайки психологията зад шахматния конфликт.

В книгата се разглеждат примери от литературата, където известни шахматисти споделят своята вътрешна реч докато търсят решения.

Установява се, че информацията преминава през аудио-визуален цикъл: играчът визуализира желаното положение като цел, изследва ходовете към него като средства и формулира решението словесно като връзка между целта и средството. Проблеми в стила възникват когато ходовете са обяснени теоретично без конкретна цел. Разликата между теоретичните обяснения и прагматичното мислене авторът обозначава чрез принципа на дихотомия между решенията и обясненията, което демонстрира с разнообразие от примери – както сложни, така и опростени – достъпни за читатели със съществуващи познания по психология.

Според дихотомичния принцип теорията на шахмата и уменията напредват при прехода от спекулативно към прагматично мислене. Това следва историческия процес на развитие на нови системи за вземане на решения, наречен от автора солуциогенезис (solutiogenesis: произлизащ от латинското "solve" - решавам и гръцкото "genesis" - раждане). Доказано е също така, че съвременната партия преминава от сложни до прости равновесни позиции при промяна в конструктивната структура на позицията. Това ново понятие улеснява управлението на играта в контекста единство между структура та функция.

***

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) завършил медицина през 1986 г., работи като психиатър-психотерапевт.

В своите книги „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998; 2009), „Психотерапия на игра и реалност“ (К-Реклама ,2003; ИК “Кибеа”, 2009) а также “Живият ум” (ИК “Кибеа”,2010) той описва практическите си наблюдения в самостоятелна система наречена терапия чрез решения (первоначално употребена термина през 2003 г.). Изучава психологическите аспекти свързани с вземането на решение както в сфераta нa терапияtа , така исъвременното шaхmатe . Прилага разработенияот него принцип нaдихoтомия между рeшeниятa иб eбъяснениятa(пръв пъти публикуван призонen текстпрез 2009г.) Според този принцип разсъждения върху конкретни цели дават различни резултатии поведенчески стилове спрямо абстрактните интерпретации.Той предлага концепция относно развитието нана обществото,zнаниятаи личността чреуз универсалният процесс заразражданетона новисистемиза взимане надecение.Досегашното разбиране беже слещанаправено именно замянитаобяснение(парадигми).През годината2011година внесе терминад солутигенеза(solutiogenesis).