Candide

В тази великолепна сатира Волтер майсторски оспорва разпространената по негово време идея, че "всичко е за добро в най-добрия от възможните светове".

Наивният Кандид буквално е изгонен от родния си дом, след като несправедливо е обвинен в нежелани нападки към своята идолка, лейди Кунегонда. Въпреки това, доктор Панглос, учен философ, му внушава оптимистичната концепция, че всичко се случва за добро. През смешните си приключения и нещастия Кандид остава верен на учението на Панглос дори когато среща абсурдни примери за неправда, страдание и отчаяние. Неговият безкраен оптимизъм изглежда оправдан в Ел Дорадо – утопична страна, където парите и притежанията нямат стойност; но иронично той проявява нетърпение да напусне това идеално общество в търсене на материално удовлетворение.

Критиката на Волтер спрямо повърхностното и мечтателно философстване остава толкова спорна и забавна днес както при първата си публикация през 1759 година.