Социологията като проект

Ако разглеждаме социологията в контекста на днешния ден, то тя представлява постоянен процес на обновяване на първоначалната дисциплинарна концепция, която е позволила нейното развитие благодарение на специфичното методологично разграничаване от средата на XIX век. Въпросът е как тази социална наука се формира и адаптира към уникалните условия в българското общество след Втората световна война до края на 80-те години, когато се реализира политическият и социалният проект на социализма.

Тази интерпретация цели да проучи предизвикателствата пред дисциплинарната идентичност на социологията при възникването на нови характеристики както в обекта й, така и в контекста на изследователската практика - т.е. във връзка с новото социалистическо общество, което постепенно беше демитологизирано по време на собственото си тоталитарно развитие. Затова тук ще говорим за взаимоотношението между социологията и обществото, методологията и идеологията, учените и властите; за стратегиите – научни или политически; за влиянието върху социологичния дискурс от страна politics' rhetoric and the political thinking influenced by sociology; а също така за ограниченият капацитет của метода срещу мощността na реториката. Целият този анализ има задачата да осветли начина по който се произвежда познание чрез социологията в един тоталитарно организиран свят – не с намерението да критикуваме или защитаваме това знание, а да разберем нашите собствени ресурси и външните натискания около нас. Ако читателят успее да признае или оспори направените заключения относно развитието на българската социология през периода 1945-1989 г., това би било най-доброто доказателство че темата касае не просто характеристиките й като дисциплина, а проблематизирането практиките свързани с нея самата.