Приказка без край

Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата. В този миг нещо в него издаде звук "щрак", сякаш някакъв капан се е затворил. Обзе го смътно усещане, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което ще повлияе на живота му занапред.

Повдигна книгата и я разгледа внимателно от всички ъгли. Корицата беше от коприна в цвят на стара мед, която проблясваше при всяко движение. Докато прелистваше страниците набързо, забеляза, че текстът е отпечатан в два различни цвята. Илюстрации липсваха, но за сметка на това имаше великолепни големи начални букви. Когато Бастиян погледна по-внимателно корицата, откри две змии - една светла и една тъмна - които захапвали опашките си и образували елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше написано заглавието:

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Човешките страсти са удивителен феномен; децата не са по-различни от възрастните в това отношение. Онези, които ги изпитват, трудно могат да обяснят причините за тяхната сила; а тези, които никога не са ги преживявали, просто не могат да разберат.

Някои хора рискуват всичко заради покоряване на планински връх – сами те често нямат представа защо го правят. Други жертват себе си в стремежа да спечелят сърцето на някого без взаимност или пък пропадат под натиска на удоволствията от храната или алкохола. Някой губи целия си капитал в хазарт или отдава всичко за фиктивен идеал невъзможен за осъществяване; други мечтаят да намерят щастието само извън родното място и прекарват живота си скитайки из света; има такива дето полагат усилия единствено за властта над другите. С две думи: колкото хора – толкова много страсти.

За Бастиян Балтазар Букс тези страсти представляваха книгите.
Само онзи който никога не е прекарал часове наред потопен в книга — четейки с горещи уши и разрошена коса — забравил къде се намира и без чувство за глад или студ...
Само онзи който никога не е чел при светлината на фенерче увит през глава под одеялото след като родителите му угасили лампата с добродушния коментар „Време е за сън“, защото утре трябва рано ставане…
Само той няма как да знае какво означава да проливаш явни или тайни сълзи след края на прекрасна приказка — разделяйки се с любимите герои от приключенията…

А онези чувства били непознати? Вероятно няма да проумеят постъпката на Бастиян.
Той впери поглед към заглавието на книгата — леденостудени тръпки преминаваха през него редуващи се с горещ пот! Това бе точно онази история когото желае вече толкова време — приказка без край! Най-добрата книга!
Необходимо бе той задължително да притежава тази книга независимо от ценността й!...