Трима другари

По време на Първата световна война, известният немски автор Ерих Мария Ремарк (1898-1970) се записва като доброволец на фронта едва 18-годишен. Войната оставя дълбоки и болезнени следи в паметта му, което става основна тема в неговото литературно творчество. След завръщането си от бойните действия сменя множество работни места, но постоянно пише и публикува разкази. Неговият първи роман „На западния фронт нищо ново“ излиза през 1928 г., първоначално като част от вестник, а по-късно е отпечатан отделно с тираж от 600 000 копия, което утвърдява автора му за винаги. През 1931 г. писателят е принуден да избяга в Швейцария, а две години по-късно творбите му са забранени от нацисткия режим и публично унищожавани на площади. През 1939 г. Ремарк се преселва в САЩ, но след края на Втората световна война се връща обратно в Швейцария, където умира през 1970 година.

Годината е 1928-а; улиците са изпълнени с въоръжени штурмоваци и атмосферата е пропита с мизерия и насилие. За тримата главни герои – млади мъже – единственото убежище срещу хаоса около тях е приятелството им. Най-младият обаче попада под магията на любовта и привлича към тях младата жена, която не само става техен другар, но също така ги поставя пред изпитания, които никога не са предполагали че ще трябва да преодолеят.

Книгата притежава характерната завладяваща простота и искреност на стилa на Ремарк. „Трима другари“ представлява манифест за силата на човешкия дух; авторът изгражда незабравими персонажи с вътрешни сили да оцеляват във свят, който не те са създали сами , но са принудени да търпят последствията му.