Почтени убийства и други пиеси

Слушал съм известен български драматург да споделя, че когато попитали Чехов какво би посъветвал младите писатели, той отговорил: "Ако имате възможност да не пишете, по-добре не пишете!" Не е ясно дали Чехов наистина е произнесъл тези думи сериозно. Всъщност нямам информация дали изобщо ги е казал. Важно е обаче да призная, че всички пиеси тук са резултат от пренебрегването на този мъдър съвет. Те спокойно можеха и да не бъдат написани. Винаги съм разполагал с достатъчно сила, за да се справя с онова странно чувство наречено "вдъхновение", в което някои автори усещат натиск отвисоко да творят непрестанно.

Но защо тогава са написани тези пиеси? За забавление, за изпълнение на обещание, което лекомислено съм дал или просто за печелене на пари. Освен това, както казва един герой от нашата възрожденска драма: "Който често дращи - навикнува". Ясно е: всичките причини са дребни и недостойни за свещеното изкуство. Все пак макар и без “висок произход”, тези пиеси могат да се похвалят с факта, че до момента поне живеят динамично. Те са чувствали одобрение и пренебрежение; радвали са много актьори и зрители докато други са били раздразнени от тях. Никога досега те не са били само текстове за четене – театърът винаги ги завършваше; те бяха свързани с него още по време на самото писане. Върху тях има зачерквания и добавки; поливани са със кафе, прогаряни с цигари, забравяни или изгубвани в процеса. Чувал съм реплики от техните диалози в ежедневието – хората ги произнасяли убедени, че това са техни собствени фрази. Заглавията им достигнали почетната роля да участват в кръстословици. Гласовете на невероятни артисти звучали през текста им – въобще театралният дух присъства във всеки един ред.
Юрий Дачев