Правилата на изкуството

Изживяването на художественото произведение като нещо, което придобива незабавен смисъл и стойност, произтича от съгласуваността между двете страни на една историческа институция, които се подкрепят взаимно. Тези две страни са хабитусът и художественото поле. Произведението на изкуството функционира само ако бъде възприето от наблюдатели с естетически способности и знания, които то несъзнателно предполага. Следователно погледът на естета оформя самото произведение. Важно е да се отбележи обаче, че той може да постигне това единствено благодарение на дълга история – колективното развитие на "познавача" и индивидуалния опит с конкретното произведение. Това циклично причинно отношение – връзката между вярата и свещеното – характеризира всяка институция, която може да функционира само при условие че съществува както в обективността на социалната игра, така и в заложбите за участие в нея и интереса към играта.