Пластовете на времето

От времето на неокантианството в научната сфера се е установило едно самоопределение, което разглежда историята като занимаваща се с индивидуалното и специфичното, докато природознанието фокусира вниманието си върху общите явления. Въпреки това, историята на науката отдавна опровергава тази концепция. Хипотетичният характер на научните твърдения и взаимодействието между субект и обект по време на експерименти добавят един "исторически" аспект към природознанието. От друга страна, социалните и хуманитарни науки са подложени на натиск за систематизация, което наруши свързващата нишка на историческото разбиране. Както показа дебатът около Попърската школа, разделението вече не преминава през противопоставянето между естествени науки и хуманитаристика. Все пак нашата изследователска практика остава недосегаема от тези промени, а резултатът е изолацията на историческата гилдия днес. Историята е оставена сама със себе си и вече няма ясно определено място в настоящия деисторизиран факултет.
Райнхарт Козелек