Хипермодерните времена

След публикуването на първата си книга "Ерата на пустотата" (1983) и редица последващи произведения, като "Царството на ефимерното" (1987), "Третата жена" и "Вечният лукс" (2003), които го утвърдиха в световен мащаб, френският философ Жил Липовецки сега представя новото си издание "Хипермодерните времена". Книгата, която се появи във Франция през втората половина на 2004 г., вече е подготвена за преводи на над 18 езика и има потенциала да стане бестселър. Причините са очевидни: Липовецки, известен със своята концепция за индивидуализма, насочва вниманието си към теми като мода, лукс, променящи се отношения между половете, динамиката на пазара и новите ценности в съвременното общество. Той обявява края на постмодерността и идването на “втора модерна революция”, наречена “хипермодерност”. Това определение не е просто стремеж към актуалност или търсене на оригинален термин; то реално отразява предизвикателствата пред индивида в хипермодерния свят: нови тревоги у изгубилия се постмодерен човек, доминираща роля на пазара, ускорено време и натиск за успех. Въпреки това наблюдаваме връщане към основополагаещи човешки ценности. В заключение моделът на хипермодерността предлага оптимистичен поглед - при условията на хиперконсумация човекът-консуматор открива по-дълбоки или по-високи начини да бъде себе си. Както завършва Липовецки, хипермодерността едва започва своето пътуване.