Записки на конформиста

"Записки на конформиста" представлява отражение на цяла една епоха, обхващаща периода от историческия 9. септември 1944 г. до драматичните промени през 90-те години на XX век. Симеон Хаджикосев увлекателно и с доза ирония разказва за развитието на едно поколение, което усвоява духа на ранните социалистически години. Времето е възкресено със своите светли и тъмни моменти, успехи и неуспехи, грешки и заблуди.

Книгата предлага откровен поглед върху нечистоплътните игри, клюките, клеветите и манипулациите в литературната и академичната среда. През времевия слой изплуват образите на личности като Дора Габе, Емилиян Станев, Ламар, Атанас Далчев и Петър Динеков; също така противоречивите фигури Георги Джагаров, Любомир Левчев и Богомил Райнов.

Професор доктор Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 година в София. Той преподава история на античната и западноевропейската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Като литературен критик и изследовател има написани около тридесет книги, включително важния тритомник "Западноевропейска литература".

"Записки на конформиста" се явява неговото автобиографично произведение в контекста на мемоарната тенденция в съвременната българска литература (като творбите на Вера Мутафчиева - "Бивалици", Георги Данаилов - "Доколкото си спомням", Любомир Левчев с книгите си “Убий българина!” и “Ти си следващият”, както й Богомил Герасимов с "Дипломация в зоната на кактуса").

Считам за недостойно да играя ролята на невинна жертва или да се самообвинявам публично. Искам просто честно да споделя какъв живот водих през тези години като човек приел позицията си като конформист.

През последните 15-16 години сме свидетели как много хора промениха историите си по смел начин – от партийни функционери до уверени демократи или християн-социалисти за един ден. Моите спомени не целят да ми изградят нова идентичност; те са опит да намеря мир със себе си чрез разбиране кой съм бил предишните десетилетия а кой съм днес във века след началото му. Мемоарният ми труд е искрен без прикрития – там няма измислени или изменени факти; той представлява своеобразен автопортрет."