Кристо и свободната любов

11 септември, сутринта, 8:30
Краят е близо и всичко ще бъде прекрасно, когато достигнем върха. Градът е в шок; красотата му е ослепителна. Ангелски гълъб сякаш заклещен сред метрополиса. Вашето изкуство, господин Явашев, наистина вдъхновява с величието си, но не съм тук да ви хваля. Страхувате ли се, господин Кристо? Не сте ли предполагали колко високо ще стигнете? Вероятно изпитвате поне малка тревога относно смъртта – точно както и аз в този момент – заради нещо недовършено и оставящо следа завинаги. Кристо и Пилар са всеки сам на своята кула; двама души никога не летят в един самолет, така че ако се случи нещо лошо, има кой да продължи.

11 септември, сутринта, 8:44

Сега задачата ми стана ясна. Упорито тренирам и често съм водил битки със себе си дотогава, докато тялото ме спре или уплаши. Затова винаги успявам с приятелките на моите познати – те просто не могат да устоят на мен. Защото правя любов с тях по такъв начин като истинско самоотдаване; актът става ритуал на обожание без никакви табута относно плътността им след него.

Вестник "Култура", Брой 27 от 15 юли 2005 г.
Мария Попова
Носталгия по свободната любов

Има произведения които пленяват читателите още при първоначалното четене; други разкриват уникалността си постепенно. Текстовете на Георги Тенев принадлежат към втория тип - написани от автор с богат опит и въображение те предизвикват потребност у читателя да ги разбере по-добре. Те изглеждат сложни в началото - предизвиквайки впечатления за интелектуална трудност - но именно зад тези слоеве стоят възможности за личностно себепознание и преосмисляне.

Причината за това може би лежи във естественото желание на автора постоянно да променя стила си без компромис към тематика или дълбочина във своите текстове. В новия роман "Кристо и свободната любов" Тенев говори ясно чрез изповеден стил който засилва абсурдисткия характер на историята.

Основният фокус вероятно е равносметката която всеки човек прави в определен момент от живота си - достигането до предел веднъж поставя необходимостта от поглед навътре към собствената същност за напредък в развитието ни какво отношение имаме спрямо другите хора около нас.

Този текст разглежда паметта като важен компонент между човека и неговото развитие; той повдига темата за любовта - онази невъзможна връзка която живее само в спомените ни вместо реалността сама по себе си , а пътищата назад вече са затворени . Отделните мозаечни частици формират картина където героят преминава през трансформация под натиска на културния контекст представлен от образа Kристo .

Романтичното чувство присъства там редом с постмодернистична екзистенциална несигурност . Заглавие то предлага игрив подход като включва известни концепции , стилови особености акцентиращи върху интимността което позволява проникновение нa читателя чак до най-съкровени аспекти психология та главния герой .