Преводът и буквата или странноприемница за далечното

**Теория на превода**

Шлайермахер разглежда конфликта между двата основни подхода към превода: "Преводачът може да остави автора непокътнат и да води читателя при него, или пък да остави читателя в мир и да приближи писателя до него." Вторият подход, според концептуалната схема от семинара, е етноцентричен и хипертекстуален, вдъхновен от Платон и св. Йероним. Той се фокусира върху дълбочинния смисъл на текста и не приема самия превод като важен фактор. Напротив, първият метод — предпочитан сред немския романтизъм — развива родния език чрез взаимодействие с чуждия език и култура (например Фуко коментира превода на Клосовски на "Енеида", казвайки: "Дословността е точката на контакт между латинския език и френския"). Този тип превод подлага самия себе си на тест спрямо чуждото съдържание и дори позволява откритост към Чуждото в контекста на собственото си езиково пространство.

Съчетаването на личния опит в превода с историческите проучвания за значими фигури в областта му, както и изграждането на концептуални идеи относно писането и философските размисли, правят работата на Антоан Берман особено ценна.

**Заглавието**

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" предоставя нов поглед върху труда. То представлява двойно заглавие без препинателни знаци; нито едната част - нито теоретичната, нито артистичната - не служи като подзаглавие за другата. Въпреки че книгата разглежда темите около буквалния превод ("Започваме с аксиома: Преводът е буквален текст"), заглавието завива леко странично – то говори за връзката между превода和буквата. Действителният процес включва изразяването чрез прехода от “тленното тяло” до твърдостта, плътността και антитипичното значение на буквата; така той преминава през уникалния опит със символа (който се различава например от анализа). Буквата остава настоятелна сила, която вдъхновява твореца — тя не представлява просто дума, а място обитаемо от значенията й където думите губят своите определения във възможностите си да предадат същността “битийността-в-езиците”.

Множественото число тук има важно значение; то подсказва недопустимостта да се сведем само до Аристотеловия или Хайдегеровия образец човек-животно с логос — вместо това става въпрос за разнообразие और хетерогенност. Основното ядро ​​на майчиния език функционира като пространство за приемане по Джойс—като полифонична играка сред диалектите.
Ален Бадиу， Изабел Берман， Барбара Касен