Началото и краят

В началото, на 11 май 1963 г., пред Тодор Живков, който тогава беше първият ръководител на държавата и партията, бе извършен стартът на първата тактическа ракета в Република България. Това събитие се случи на полигона Ново село в Сливенска област и бе осъществено от ракетния дивизион, разположен в Бояново, Ямболско. Впечатлен от наблюдаваното, Живков нареди министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров заедно с командира на дивизиона майор Стоян Маринов и заместника по инженерно-ракетната част капитан Илия Илиев да бъдат повишени незабавно в звание.

Към края - на 26 октомври 1999 г., президентът Петър Стоянов подписа картичката при оперативно-тактическото учение "Есен-99", отбелязвайки изстрела на последната ракета от 101-ви отделен корпусен ракетен дивизион. Това представляваше финалният пуск за нашите ракетни войски. Судбата ни свърза с тези две важни събития – при едното бяхме активни участници, а при другото просто наблюдатели. Чрез тази книга желаем да споделим истории и личности, които доскоро носеха етикет "строго секретно". След толкова много години вече можем свободно да говорим за неща, познати само на малък кръг хора. Не трябва да забравяме многобройните безсънни нощи и огромното напрежение пред личния състав на ракетния дивизион към славната Седма ямболска мотострелкова дивизия в селцето Бояново.