Да не бе чудо ставало, не би се песен пеяла: Приказки по мерак на Рада Славинска

ПРЕДИСЛОВИЕ
Една сутрин се събудих на четиридесет години. Спомних си за детството и ми хрумна, кога за последен път някой ти е разказвал приказка? Така, както го правеха в миналото. Не успях да си припомня. Изглежда, хората вече не разказват истории помежду си. Вместо това гледаме телевизия вместо да излизаме навън, слушаме радио вместо да водим разговори, пускаме музика вместо да пеем с приятели. Разказвачите сякаш стават все по-редки. Затова реших сама да споделя моите приказки. Никога не съм ги чувала преди и дори не знаех как ще завършат героите в тях до самия край на всяка история. Те нямат определен диалект или произход от конкретно място; те са български по начина, по който аз съм усетила България през детството си - изпълнена с живот, смях и игривост, приказна във всеки ъгъл с чудеса под всяко дърво леска и гори обитавани от магически същества...
България - тя остава такава и днес. Нужно е само да имаш душа, за да я чуеш истински.