Акатисти Кн.1

Акатистът се е зародил като песен на победа и благодарност към Пресвета Богородица. Той се изпълнява в правостояща позиция, което дало името му - акатист (от гръцки "акатистос", означаващо неседален), т.е. песнопение, при което не се сяда.

Този текст съдържа 25 отделни части – редуват се последователно 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с възгласа "Аллилуия", а всеки икос приключва с "Радвай се".

Смята се, че най-старият акатист, посветен на Пресвета Богородица, е създаден в края на VI век. Най-вероятният автор е преподобният Роман Сладкопевец, който бил певец в храма „Света София“ в Константинопол.

Най-древният превод датира от времето на Кирило-Методиевата епоха (края на IX век). Предполагаемо през периода между XIII и XIV век е написан акатистът към Пресладкия Иисус; има теории за връзката му с атонското монашество и исихазма.

По аналогичен начин започват да възникват нови акатисти след този към Пресвета Богородица – първо във Византия, а по-късно основно в Русия.