10-те лъжи на македонизма

Всеки историк, завършил своя книга, несъзнателно си задава въпроса какво ще мислят хората след сто години за написаното. Често авторите се надяват, че техните произведения ще останат актуални и в бъдеще. В моя случай обаче е различно – аз желая книгата ми да бъде остаряла след век. Надявам се македонизмът като явление да изчезне не след сто години, а много по-скоро.

Тази книга цели да представи достъпната истина относно основите на македонизма, който всъщност представлява набор от лъжи без връзка с историческата наука, използвани за легитимиране на древността на македонската идентичност, език и държава. Реалността е друга - тези концепции са резултат от великосръбските политически идеи от края на XIX и началото на XX век. Теорията им е разработена от сръбски учени като Новакович и Цвиич, които стигнали до извода, че българското население в Македония не може просто така да бъде асимилирано към сърбите. Новакович открито заявява: "Ако не можем директно да ги посърбим, поне трябва временно да ги отделим от българския народ и да създадем у тях усещането за отделна нация." По този начин те стават малки и слаби и при евентуално присъединяване към Сърбия могат лесно да бъдат асимилирани.

Кралска Югославия игнорирала тези препоръки и третирала българите в Македония като сърби; несогласните били подложени на репресии - убийства или жестоки мъчения.

Сръбските комунисти проявили повече хитрост. Година преди идването им на власт (1943), по време на "конгрес" в манастир "Прохор Пчински", те постановили учредяването на македонска националност със собствен писмен език и държава. След установяване режима в Нова Югославия територията Вардарска Македония попаднала под тоталитарен контрол през 48 години; историята им била измислена вместо истинската информация за произхода й.

Демокрацията поставя край na такъв погрешен възглед за историята; истината постепенно ще излезе на повърхността чрез свободни медии и научни трудове. Макар това нямало скоро напълно da se случи поради интересите nа много хора във вече независима Македония (от 1992 г.), които печелят позиции благодарение именно na идеята za makedonizma.

В демократично общество правото na самоопределение e свещено личното право; затова целта ми не e разрушаване na евентуална "македонска" идентичност сред читателите oт Вардарска или Егейска Македония , a единствено разказване historyta za техния род i земи.
Божидар Димитров