Лекарствени продукти

Книгата е разделена на три основни части: обща част, специална част и категория с други лекарствени продукти. В общата част са представени накратко химическата номенклатура (методът за съставяне на имената на активните вещества), стереоспецифичните аспекти на действието, метаболизма, както и продръга и други важни теми. Специалната част разглежда различните категории лекарствени средства, които са класифицирани според фармакологичната им принадлежност в съответствие с указанията на СЗО. Всяка фармакологична група включва описания на подкатегории по химико-терапевтичния принцип. Активното вещество съдържа международното непатентно име (INN) написано на английски език, което представлява генеричното название, а след това се посочват търговските марки регистрирани в България. Освен това се предоставя структурна формула, химично обозначение по IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS, физико-химични свойства и информация относно връзката между структурата и действието му. Кратки сведения за механизма на действие и метаболизма допълват материала. Разделът "други лекарствени продукти" обхваща медикаменти извън споменатите категории - антиоксиданти, хранителни добавки хомеопатични лекарства и комбинирани форми.

Книга „ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ“ е предназначена не само за студенти по фармация но също така за практикуващи фармацевти в аптеки или производствени предприятия, както и специалисти от медицинската сфера като лекари или стоматолози. Тази публикация предлага цялостен преглед върху медикаментите от фармацевтична гледна точка с цел да допълни знанията придобити от литература свързана с фармакотерапията.

Относно предмета и задачите зад „ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ“, употребата на лекарства датира още от древността; първоначално те били изработвани от растителен материал или животински органи. Първоначалният процес по откритие бил случайно протекал чрез опити с нови естествени лечебни средства произлизащи от растения или животински организми.
До 18-ти век предимно необработваеми натурални препарати се използвали при лечението; след този период настъпил вторият етап в терапията – приложението започнало да включва чисто химически субстанции получавани чрез изолация от растения. Пример за такива вещества са морфинът (изолиран през 1806 г.), хининът (1820 г.) атропинът (1833 г.) сред много други.
Изтеглянето им позволяло детайлно проучване как строежът влияе върху тяхната функция; към края на 19-ти век развитието във синтетичната медицина довело до появата многобройни синтетично произведени молекули със доказан терапевтичен ефект.
Следователно третият период обхванал годините между 1880-1900 година когато били синтезиране антипирин(1883), аспирин(1899) сулфонал(1888) веронал(1904).
Ако до края на 19-ти век успешното разработване аналогови лекарства било голям напредък то през 20-ти век такъв успех станала биотехнологията - ключово постижение тук била находката около пеницилина през 1938 година последвана после със значително количество антибиотицидии полусинтетики.
Същевременно осъществявали биосинтеза витамини аминокиселини ензими полизахариди .
През седемдесетте години настъпило качествено развитие благодарение възходящото значение ДНК-рекомбинантните технологии , резултат често ставали човешкия инсулин соматотропен хормон .
През последното десетилетие особено внимание привлекла борба срещу вирусните инфекции СПИН злокачествения заболявания разширяващи кардиология всичко это предполагаемо ще доведе до бъдеще важно научные достижения этой области .