Здравеопазването в България 1944-1952

Монографията представлява първи опит за преосмисляне на трансформациите в сферата на здравеопазването след 9 септември 1944 година. В нея се анализират процесите, свързани с насилственото одържавяване на медицинските заведения, унищожаването на професионалните организации и идеологическото единство. Докато е възможно в текущия момент, се разкриват също така репресивни действия срещу видни здравни специалисти и студенти.

Авторът обръща внимание както на постигнатите успехи, така и на предизвикателствата, допуснатите грешки и недостатъците при изграждането на адекватна материална база и осигуряването на кадри за здравеопазването. Освен това се разглеждат усилията за намаляване както на общата заболеваемост, така особено детската смъртност от инфекциозни болести и други заболявания.

Книгата е насочена основно към специалисти в областта на здравеопазването, но ще бъде интересна също така за историци, студенти и други заинтересовани лица.